беше умил

Речник на българския език

1. беше умил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше умил е производна форма на умия (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше умил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше умил е производна форма на умия (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).