беше увил

Речник на българския език

1. беше увил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше увил е производна форма на увия (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше увил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше увил е производна форма на увия (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).