беше увенчавал

Речник на българския език

1. беше увенчавал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше увенчавал е производна форма на увенчавам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше увенчавал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше увенчавал е производна форма на увенчавам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).