беше съюзило

Речник на българския език

1. беше съюзило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше съюзило е производна форма на съюзя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше съюзило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше съюзило е производна форма на съюзя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).