беше съюзил

Речник на българския език

1. беше съюзил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше съюзил е производна форма на съюзя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше съюзил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше съюзил е производна форма на съюзя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).