беше съгласил

Речник на българския език

1. беше съгласил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше съгласил е производна форма на съглася се (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше съгласил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше съгласил е производна форма на съглася се (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).