беше спотулял

Речник на българския език

1. беше спотулял — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше спотулял е производна форма на спотулям (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше спотулял — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше спотулял е производна форма на спотулям (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).