беше спотулил

Речник на българския език

1. беше спотулил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше спотулил е производна форма на спотуля (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше спотулил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше спотулил е производна форма на спотуля (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).