беше спешил

Речник на българския език

1. беше спешил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше спешил е производна форма на спеша (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше спешил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше спешил е производна форма на спеша (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).