беше самоутвърждавал

Речник на българския език

1. беше самоутвърждавал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самоутвърждавал е производна форма на самоутвърждавам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самоутвърждавал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самоутвърждавал е производна форма на самоутвърждавам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).