беше самосъжалил

Речник на българския език

1. беше самосъжалил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самосъжалил е производна форма на самосъжаля (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самосъжалил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самосъжалил е производна форма на самосъжаля (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).