беше самопожертвувал

Речник на българския език

1. беше самопожертвувал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самопожертвувал е производна форма на самопожертвувам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самопожертвувал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самопожертвувал е производна форма на самопожертвувам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).