беше самоотлъчил

Речник на българския език

1. беше самоотлъчил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самоотлъчил е производна форма на самоотлъча (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самоотлъчил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самоотлъчил е производна форма на самоотлъча (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).