беше самоотлъчвал

Речник на българския език

1. беше самоотлъчвал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самоотлъчвал е производна форма на самоотлъчвам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самоотлъчвал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самоотлъчвал е производна форма на самоотлъчвам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).