беше самообезличавал

Речник на българския език

1. беше самообезличавал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самообезличавал е производна форма на самообезличавам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самообезличавал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самообезличавал е производна форма на самообезличавам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).