беше самоизтезавал

Речник на българския език

1. беше самоизтезавал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самоизтезавал е производна форма на самоизтезавам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самоизтезавал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самоизтезавал е производна форма на самоизтезавам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).