беше самозадоволявал

Речник на българския език

1. беше самозадоволявал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самозадоволявал е производна форма на самозадоволявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самозадоволявал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самозадоволявал е производна форма на самозадоволявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).