беше самовъзхищавало

Речник на българския език

1. беше самовъзхищавало — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше самовъзхищавало е производна форма на самовъзхищавам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше самовъзхищавало — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше самовъзхищавало е производна форма на самовъзхищавам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).