беше самовъзхищавал

Речник на българския език

1. беше самовъзхищавал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самовъзхищавал е производна форма на самовъзхищавам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самовъзхищавал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самовъзхищавал е производна форма на самовъзхищавам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).