беше самовъзпламенявал

Речник на българския език

1. беше самовъзпламенявал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самовъзпламенявал е производна форма на самовъзпламенявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самовъзпламенявал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самовъзпламенявал е производна форма на самовъзпламенявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).