беше самовъзпитало

Речник на българския език

1. беше самовъзпитало — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше самовъзпитало е производна форма на самовъзпитам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше самовъзпитало — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше самовъзпитало е производна форма на самовъзпитам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).