беше самовъзбуждал

Речник на българския език

1. беше самовъзбуждал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самовъзбуждал е производна форма на самовъзбуждам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самовъзбуждал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самовъзбуждал е производна форма на самовъзбуждам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).