беше припалил

Речник на българския език

1. беше припалил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше припалил е производна форма на припаля (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше припалил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше припалил е производна форма на припаля (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).