беше похулил

Речник на българския език

1. беше похулил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше похулил е производна форма на похуля (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше похулил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше похулил е производна форма на похуля (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).