беше поугоил

Речник на българския език

1. беше поугоил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше поугоил е производна форма на поугоя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше поугоил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше поугоил е производна форма на поугоя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).