беше поубил

Речник на българския език

1. беше поубил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше поубил е производна форма на поубия (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше поубил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше поубил е производна форма на поубия (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).