беше поплюл

Речник на българския език

1. беше поплюл — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше поплюл е производна форма на поплюя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше поплюл — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше поплюл е производна форма на поплюя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).