беше поочупил

Речник на българския език

1. беше поочупил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше поочупил е производна форма на поочупя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше поочупил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше поочупил е производна форма на поочупя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).