беше понавъсил

Речник на българския език

1. беше понавъсил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше понавъсил е производна форма на понавъся (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше понавъсил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше понавъсил е производна форма на понавъся (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).