беше поизгърбил

Речник на българския език

1. беше поизгърбил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше поизгърбил е производна форма на поизгърбя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше поизгърбил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше поизгърбил е производна форма на поизгърбя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).