беше ощастливило

Речник на българския език

1. беше ощастливило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше ощастливило е производна форма на ощастливя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше ощастливило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше ощастливило е производна форма на ощастливя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).