беше ощастливил

Речник на българския език

1. беше ощастливил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше ощастливил е производна форма на ощастливя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше ощастливил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше ощастливил е производна форма на ощастливя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).