беше отгласил

Речник на българския език

1. беше отгласил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше отгласил е производна форма на отглася (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше отгласил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше отгласил е производна форма на отглася (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).