беше озъбил

Речник на българския език

1. беше озъбил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше озъбил е производна форма на озъбя се (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше озъбил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше озъбил е производна форма на озъбя се (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).