беше обезшумило

Речник на българския език

1. беше обезшумило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше обезшумило е производна форма на обезшумя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше обезшумило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше обезшумило е производна форма на обезшумя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).