беше обезшумил

Речник на българския език

1. беше обезшумил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше обезшумил е производна форма на обезшумя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше обезшумил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше обезшумил е производна форма на обезшумя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).