беше обезоръжил

Речник на българския език

1. беше обезоръжил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше обезоръжил е производна форма на обезоръжа (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше обезоръжил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше обезоръжил е производна форма на обезоръжа (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).