беше обезвъшлявал

Речник на българския език

1. беше обезвъшлявал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше обезвъшлявал е производна форма на обезвъшлявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше обезвъшлявал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше обезвъшлявал е производна форма на обезвъшлявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).