беше натворил

Речник на българския език

1. беше натворил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше натворил е производна форма на натворя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше натворил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше натворил е производна форма на натворя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).