беше наизустил

Речник на българския език

1. беше наизустил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше наизустил е производна форма на наизустя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше наизустил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше наизустил е производна форма на наизустя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).