беше изхабил

Речник на българския език

1. беше изхабил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше изхабил е производна форма на изхабя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше изхабил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше изхабил е производна форма на изхабя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).