беше изпъчило

Речник на българския език

1. беше изпъчило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше изпъчило е производна форма на изпъча (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше изпъчило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше изпъчило е производна форма на изпъча (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).