беше изпъчил

Речник на българския език

1. беше изпъчил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше изпъчил е производна форма на изпъча (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше изпъчил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше изпъчил е производна форма на изпъча (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).