беше изпъхтявало

Речник на българския език

1. беше изпъхтявало — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше изпъхтявало е производна форма на изпъхтявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше изпъхтявало — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше изпъхтявало е производна форма на изпъхтявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).