беше изпъхтявал

Речник на българския език

1. беше изпъхтявал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше изпъхтявал е производна форма на изпъхтявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше изпъхтявал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше изпъхтявал е производна форма на изпъхтявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).