беше изпъплил

Речник на българския език

1. беше изпъплил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше изпъплил е производна форма на изпъпля (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше изпъплил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше изпъплил е производна форма на изпъпля (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).