беше изпъдил

Речник на българския език

1. беше изпъдил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше изпъдил е производна форма на изпъдя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше изпъдил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше изпъдил е производна форма на изпъдя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).