беше изпръхтяло

Речник на българския език

1. беше изпръхтяло — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше изпръхтяло е производна форма на изпръхтя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше изпръхтяло — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше изпръхтяло е производна форма на изпръхтя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).