беше изпоприпадал

Речник на българския език

1. беше изпоприпадал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше изпоприпадал е производна форма на изпоприпадам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше изпоприпадал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше изпоприпадал е производна форма на изпоприпадам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).