беше изпожилило

Речник на българския език

1. беше изпожилило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше изпожилило е производна форма на изпожиля (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше изпожилило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше изпожилило е производна форма на изпожиля (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).